Изгубила съм си ума! Изгубила съм и представа за времето, за бързо и бавно, тежко и леко.. Клатушкам се с равномерна крачка и преливам от любов. Цял ден мисля птичката, която се блъсна в прозореца ми сутринта... дали е добре?! Нащрек съм за всеки малък застрашителен шум. Усъвършенствала съм се в приготвянето на домашна лимонада, а солта изконсумирана през последните 8 месеца най-вероятно би ми докарала сериозни сърдечно-съдови проблеми, ако бях в малко по-напреднала възраст..
Забравям! Забравям си ключа в колата, забравям какво трябва да купя от магазина в рамките на 5-те минути докато стигна до там, другия път съм със списък,но къде сложих списъка.. после си забравям портмонето..Ежедневните задачки са с повишена трудност, а хората около мен благо се усмихват,тайно се надяват да не пострадам от тази разсеяност и някак си успяват да ме изтърпят...
Дните ми прескачат и трудно вярвам, че е май, а не късно през септември. Проспала съм по-голямата част от времето, поне през първите 4 месеца.. Връщам се в онази вечер,когато набързо планувани 14 часа в Ню Йорк завършиха с тест за бременност, разговорите за деца по пътя се оказаха странно съвпадение,а едно ново чувство се прикрепи някъде към гърдите ми и започна да расте и да ме променя..Помня, че носех бял тишърт и пъстър шал, а по-късно паника и объркване. Първата ми мисъл беше ,че щях да ходя в Аржентина през зимата и да сменя работата. Глупава мисъл! После стоях на пода в банята около петнайсет минути...
....
Баща ти разбра така както би трябвало аз и всички останали да разбираме, че ще имаме бебе. С най-хубавото. Без думи,само очи и голяма усмивка. И убеждението,че всичко ще бъде наред ..
Не искам да мисля, че си случайност..няма случайности. Нещата се случват в даден момент и когато си мислим, че не сме напълно готови за тях ги наричаме случайности..Аз никога не съм достатъчно готова. Да имам нужда от още 10 минути, да искам повече от себе си,от другите и от живота е най-лошото в мен, с което често се боря. Ти си готов. Преди мен. Избра си сега и вместо някой си плануван октомври в близкото 2-3 годишното бъдеще си хареса идното пролет-лято.
Сега е хубаво. Заедно се радваме на новия живот навън. Ти чуваш птичките,а аз съм убедена, че е най-красивата пролет и всички цветове са по-ярки и по-хубави, за да празнуват с нас. Обичаш да си обръщаме внимание, да ти говоря, да танцуваме, да ядем сладолед и да слушаме музика. Спокоен и търпелив си. Никога не ми се сърдиш, дори когато забравям за теб и тичам на някъде.. Ти си всичката ми сила, когато съм тъжна.
С баща ти нямаме търпение да те срещнем. Той ме пита защо не сгъвам дрехите му със същата прилежност както твоите.. Често стоим в стаята ти и си говорим за теб. Искам да знаеш,че той много те обича. Научи се да шие на машина(тъй като аз не успях) и заедно ти направихме най-хубавите играчки. Надяваме се да харесваш облаци и жирафи. Понякога те сънувам и не спирам да си мисля,че си „единственият,който чува как сърцето ми бие отвътре”. Още съвсем малко и ще видя и целуна тези малки ушички.. Pin It
